Законодателните досиета накратко

Ясни отговорности

С новия регламент се изясняват критериите за отговорността и правилата за определяне на държавата членка, която отговаря за разглеждането на молба за убежище. Основните промени включват: 

• По-кратки срокове за всички процедури (например подаване на искане за обратно приемане в рамките на 2 седмици вместо 2 месеца след получаването на положителен резултат от Евродак), с което се допринася за по-бърз и по-ефективен процес за определяне на отговорната държава членка.
• Въвеждане на задължението да се кандидатства за закрила в държавата членка на първо влизане и да се остане в нея до определяне на отговорната държава членка. Ако не бъде спазено това задължение, ще има важни последици, като например ще бъдат посрещнати само основните потребности, без да се предоставят пълните условия за приемане.
• Повишаване на ефективността на процедурата за „обратно приемане“, с която дадено лице се връща от една държава членка в друга, по-специално чрез въвеждането на по-кратки срокове и без прехвърляне на отговорност, в случай че уведомлението за обратно приемане не е изпратено навреме.
• Засилване на семейните критерии, наред с другото, чрез:
  • Обхващане на семейства, създадени по време на транзит, преди да пристигнат в ЕС;
  • Въвеждане на възможност за установяване на отговорност за държавата членка, в която член на семейството на кандидата пребивава законно с разрешение за дългосрочно пребиваване, издадено съгласно правилата на ЕС;
  • Въвеждане на задължение винаги да се отдава приоритет на случаите, свързани със семейството.
• Осигуряване на безплатни правни консултации за всички кандидати.

Задължителна, но гъвкава солидарност

С новия регламент се въвежда постоянен, задължителен и основан на потребностите механизъм за солидарност, с който се заменят настоящите доброволни решения на ad hoc основа. Този нов механизъм ще функционира по следния начин:

1. Всяка година до 15 октомври Комисията ще приема:

• Годишен доклад за оценка на миграционната обстановка в ЕС и във всички държави — членки на ЕС.
• Решение за изпълнение, с което се определя дали дадена държава членка е i) подложена на миграционен натиск или ii) изложена на риск от миграционен натиск през следващата година, или iii) изправена пред значителна миграционна ситуация (по-лека ситуация от миграционния натиск, при която се взема предвид кумулативният ефект от текущите и предишни годишни пристигания).
• Предложение за акт за изпълнение на Съвета, в който се посочват броят на преместванията и размерът на солидарния финансов принос, който е необходим за следващата година.

2. Въз основа на това Съветът ще приеме преди края на годината акт за изпълнение на Съвета за създаване на солидарен резерв, който ще включва конкретните ангажименти, които всяка държава членка е поела за всеки вид солидарен принос. Въпреки че е задължително държавите членки да допринасят за солидарността, те могат да избират с кой вид или кои видове мерки за солидарност желаят да допринесат за солидарния резерв:

• премествания на кандидати за международна закрила или, ако и допринасящата, и ползващата се държава членка са съгласни, на лица, ползващи се с международна закрила;
• финансов принос:
  • за действия в държавите членки
  • за действия в или във връзка с трети държави
• алтернативни мерки за солидарност (т.е. подкрепа за персонала и в натура).

Държавите членки, изправени пред „значителна миграционна ситуация“, могат да поискат приспадане на своя солидарен принос. Вместо преместване държавите членки, засегнати от вторични движения, могат да предложат, ако са изпълнени определени условия, да поемат вместо това отговорността за разглеждане на молбата на кандидат, който вече се намира на тяхна територия, което ще се счита за форма на солидарност, наречена „прехвърляне на отговорността“. Прехвърлянето на отговорността става задължително, ако ангажиментите за преместване са недостатъчни.

Целият процес ще бъде наблюдаван и подкрепян от координатор на ЕС в областта на солидарността в Комисията.

С новите правила за отговорността се осигурява по-ефективна система за: 

• намаляване на вторичните движения; 
• изключване на възможността за прехвърляне на лице, което представлява риск за сигурността, между държавите членки; 
• гарантиране, че действията на кандидатите не водят до прехвърляне на отговорност между държавите членки. 

От друга страна, с новите правила за солидарност ще се осигури задължителна система, която е едновременно предвидима и гъвкава, за да се гарантира, че държавите членки няма да бъдат оставени сами, когато са изправени пред ситуация на миграционен натиск. 

С новите правила се постига следното: 

• Подобряване на предсказуемостта на системата за поемане на отговорност и свързаните с нея права за кандидатите, както и повишаване на тяхната информираност чрез безплатни правни консултации. 
• Гарантиране, че на семейните случаи се отдава приоритет, така че семействата да бъдат събрани възможно най-рано в процеса на предоставяне на убежище. 
• Осигуряване на по-бързи и по-ефективни процеси за всички кандидати. 

• По-опростени и по-ясни процедури, с разумни срокове за включване на кандидатите в процедурата и за приключване на разглеждането на молбите.
• По-строги правила за да се предотвратят злоупотреби със системата и вторични движения, т.е. задължение за кандидатстване в държавата на първо влизане: ако кандидатът, по чиято молба е издадено решение в една държава членка, се укрие и кандидатства във втора държава членка, тази държава членка ще разгледа молбата като последваща молба.
• Процедурни гаранции за защита на правата на кандидатите: т.е. безплатни правни консултации по време на административния етап на процедурата: т.е. насоки относно административния етап на процедурата, включително информация за правата и задълженията, помощ при подаване на молби за предоставяне на убежище; информация за това как да бъде оспорено решение за отхвърляне на молбата и безплатна правна помощ и представителство по време на етапа на обжалване по искане на кандидата.
• Обръщане на повече внимание на уязвимите лица със специални потребности.
• Задължителен списък с мотиви, при които трябва да се ускори разглеждането на молба.
• По-ясни правила за прилагането на основанията за недопустимост и на понятията за сигурна трета страна и първа страна на убежище.
• По-тесни връзки между процесите на предоставяне на убежище и процесите на връщане, които гарантират, че отрицателното решение за предоставяне на убежище се издава заедно с решение за връщане и че обжалванията на двете решения се обработват в рамките на едни и същи срокове.
• Въвеждане във всички държави членки на задължителна процедура на границата за предоставяне на убежище с продължителност 12 седмици в три случая:
  • когато кандидатът умишлено е подвел органите или умишлено е унищожил или изхвърлил документ за самоличност или за пътуване;
  • когато кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред; или
  • когато кандидатът е гражданин на трета държава, за която делът на решенията за предоставяне на международна закрила е 20 % или по-малко.
• В случай на отхвърляне на молба в процедурата на границата за предоставяне на убежище, гражданинът на трета държава се прехвърля към процедурата на границата за връщане с максимална продължителност от 12 седмици с оглед на бързото връщане на лицата, които нямат право да останат в ЕС.
• Практическото прилагане на процедурата на границата зависи от наличието на адекватен капацитет за обработване на молбите за убежище и връщанията от държавите членки, т.е. наличието на достатъчно инфраструктура и обучен персонал за обработването на определен брой случаи. Адекватният капацитет на равнището на Съюз е определен на 30 000, а на равнището на държава членка ще се установява от Комисията на всеки три години чрез акт за изпълнение.

• Предотвратяване на злоупотребите, като се определят ясни задължения за лицата, търсещи убежище, да сътрудничат на органите по време на процедурата и като се предвиждат строги последствия при неспазването им. 
• Въвеждане във всички държави членки на задължителна процедура на границата за предоставяне на убежище с продължителност 12 седмици, за да се определи дали молбите са неоснователни или недопустими. Докато молбата се разглежда, на кандидатите е разрешено да останат на границата на държавата членка, но нямат право да влизат на територията на тази държава членка. Прилагането на процедурата на границата е задължително, ако молбата бъде отхвърлена в процедурата на границата за предоставяне на убежище. Гражданинът на трета държава се прехвърля към процедурата на границата за връщане с максимална продължителност от 12 седмици с оглед на бързото връщане на лицата, които нямат право да останат в ЕС.
• Държавите членки могат да прилагат понятието за сигурна трета страна и разполагат с повече яснота относно критериите за това, т.е. при условие че съществува „достатъчна връзка“ между кандидата и въпросната държава извън ЕС. В тези случаи държавите членки ще могат да ползват както списъци на ЕС, така и национални списъци. Освен това държавите членки ще могат да прилагат това понятие отделно за всеки случай, т.е. ще могат да считат, че трета държава, която не е в списъка на ЕС или в националния списък, отговаря на критериите за сигурна трета страна по отношение на конкретен кандидат. 

От момента на подаване на молбата гражданин на трета държава или лице без гражданство се счита за кандидат за международна закрила и има право да остане в отговорната държава членка (на границата, ако подлежи на процедура на границата, или в рамките на територията, ако се прилага ускорена/редовна процедура) до вземането на решение.  

Кандидатите ще бъдат защитени в съответствие с международното право, Хартата на основните права на Европейския съюз и при пълно зачитане на принципа на забрана за връщане.   

Строги защитни мерки по отношение на ненавършилите пълнолетие лица, включително непридружените ненавършили пълнолетие лица, както следва: 

• Най-добрият интерес на детето е водещ принцип, който трябва да се вземе предвид на всички етапи от процедурата. Съгласно съответните разпоредби на Директивата за условията на приемане следва да се извърши оценка на най-добрия интерес; 
• Възможност за ненавършило пълнолетие лице да участва в индивидуално интервю (допустимост и/или основателност), ако това е в негов най-добър интерес и е проведено по подходящ начин; 
• Непридружените ненавършили пълнолетие лица ще бъдат подпомагани и представлявани от временен представител, който да помага при регистрацията, настаняването, снемането на пръстови отпечатъци и всички необходими процедурни стъпки;  
• Представителят да бъде определен не по-късно от 15 работни дни от датата на подаване на молбата; 
• Броят на непридружените ненавършили пълнолетие лица на представител може да бъде не повече от 30 и максимум 50 в случай на непропорционален брой молби, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие лица; 
• Определяне на възрастта: мултидисциплинарна оценка, включително психосоциална оценка; медицинският преглед за тази цел се използва само като крайна мярка. 

Кандидатите имат право на индивидуално интервю и консултация с правен или друг съветник на всички етапи от процеса. Кандидатите имат право да обжалват отрицателно решение за предоставяне на убежище, както и решението за връщане, издадено по същото време. Обжалването на следните видове решения не води до автоматично спиране (няма автоматично право на оставане): 

• отрицателно решение по същество, издадено при ускорена процедура или процедура на границата (освен ако кандидатът е непридруженo ненавършилo пълнолетие лице);  
• решение за недопустимост (освен ако основанието за отхвърляне е принципът на сигурна трета страна);
• решение, с което молбата се отхвърля като мълчаливо оттеглена;  
• решение за отнемане на международна закрила, ако е въз основа на някое от следните основания — основания за изключване (бежанци), опасност за сигурността (бежанци), присъда за особено тежко престъпление и представлява опасност за обществото (бежанци), основания за изключване (лица, на които е предоставена субсидиарна закрила). 

В такива случаи лицето може да поиска правото да остане (срокът за подаване на такова искане е най-малко 5 дни) или съдът може да се произнесе служебно по този въпрос. Лицето има право да остане до изтичането на крайния срок за подаване на такава молба или, когато лицето е подало такава молба, докато съдът се произнесе по нея. 

Посочване на сигурна трета страна на равнище ЕС

Макар регламентът да съдържа необходимите разпоредби, в които се конкретизират критериите, на които следва да отговаря дадена трета държава, за да се счита за сигурна, и правилата за създаване и промяна на списък на ЕС на сигурни трети страни, към него няма приложен такъв списък. Списъкът може да бъде приет на по-късен етап чрез изменение на регламента. Държавите членки могат да продължат да водят паралелно своите национални списъци дори след приемането на списъка на ЕС. 

Критериите, на които трябва да отговаря трета държава, за да бъде определена като сигурна трета страна, включват: животът и свободата на дадено лице не са застрашени поради раса, религия, националност и др.; няма риск от тежко посегателство; принцип за забрана на връщането; налице е възможност да се поиска ефективна защита и ако бъдат спазени условията — да се получи такава защита.  

Основните разлики между понятието за сигурна трета страна и понятието за сигурна страна на произход: сигурна трета страна се отнася до държава, която може да се счита за сигурна за кандидат, който не е гражданин на тази трета държава, докато сигурната страна на произход се отнася до държава, която се счита за сигурна за нейните граждани (или бивши обичайни жители, в случай на кандидати без гражданство).  

В съществуващия регламент се предвижда засилена солидарност и се допускат дерогации при извънредни обстоятелства и за възможно най-краткия период от време. 

 Относно засилването на солидарността: 

• Засилените мерки за солидарност и придружаващите мерки могат да бъдат под формата на премествания, финансов принос, алтернативни мерки за солидарност (като подкрепа на персонала или в натура) или комбинация от тези мерки. 
• Когато тези мерки не са достатъчни, ще започне да се прилага така нареченото „прехвърляне на отговорността“. Това означава, че допринасящата държава членка ще поеме отговорност за молбите на лицата, които вече се намират на нейната територия, за които по принцип би следвало да отговаря държавата членка, изправена пред кризисна ситуация.  
• За разлика от Регламента относно управлението на убежището и миграцията, при кризисни ситуации допринасящите държави членки следва да извършат всички премествания (солидарност по отношение на хората), като се удовлетворят до 100 % от нуждите от преместване, набелязани в плана за солидарна реакция.  
• Следователно в ситуация на криза може да се наложи допринасящите държави членки да поемат отговорност за разглеждането на молбите за международна закрила, които надхвърлят техния справедлив дял. В този случай тези държави членки ще могат да приспаднат тази допълнителна част от бъдещия си солидарен принос.  

Относно дерогациите: 

Държавите членки, изправени пред ситуация на криза, инструментализиране или форсмажорни обстоятелства, могат да предвидят дерогация от определени правила, предвидени в достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, включително:  

• удължаване на сроковете за регистриране на молби за международна закрила до 4 седмици от подаването им; удължаване на процедурата на границата (от 12 седмици до максимум 18 седмици);  
• удължаване на сроковете за определяне на отговорната държава членка (само при ситуация на криза, масово пристигане и форсмажорни обстоятелства). Това означава например удължаване на срока за подаване на искане за поемане на отговорност от 1 или 2 месеца на 4 месеца от датата, на която е регистрирана молбата;     
• дерогации от прилагането на процедурата на границата и разширяване на обхвата ѝ в зависимост от ситуацията.  

Държавите членки имат повече възможности да реагират на ситуации на криза, инструментализиране и форсмажорни обстоятелства, благодарение на което техните системи за миграция и предоставяне на убежище стават по-устойчиви, чрез: 

• Укрепване на рамката за солидарност, като се гарантира, че всички нужди от солидарност на съответната държава членка са обхванати. 
• Предоставяне на набор от дерогации от обичайните правила в зависимост от ситуацията.  

С новите правила се запазва правото на достъп до процедурата за предоставяне на убежище и се гарантира зачитането на основните права, включително чрез гаранции, че мерките ще бъдат оценени от Комисията, ще бъдат разрешени от Съвета и ще се прилагат само при извънредни обстоятелства, за строго определен период и до необходимата степен. Комисията ще обърне специално внимание на спазването на основните права и хуманитарните стандарти, необходимостта и пропорционалността на мерките, както и дали ситуацията продължава. 

Приоритет ще се отдава на молбите от уязвими групи, като непридружени ненавършили пълнолетие лица, бременни жени и семейства с малки деца. В ситуация на инструментализиране, при която процедурата на границата може да се прилага към всички кандидати, ненавършилите пълнолетие лица под 12-годишна възраст, членовете на семейството и лицата със специални процедурни нужди или специални потребности за приемане ще бъдат или изключени от процедурата на границата от самото начало, или, ако дадена процедура вече е започнала, веднага след като в индивидуалната оценка бъде заключено, че има вероятност молбите им да са основателни, тя следва да спре да се прилага за тях.  

• В бъдеще Евродак ще има функционалност за преброяване не само на молбите, но и на кандидатите. Видът на регистрираните данни ще се разшири (не само пръстови отпечатъци, но и лицеви изображения, данни за самоличност, копия на документи за самоличност/пътуване). 
• Срокът на съхранение на определени видове данни ще бъде удължен на 5 години, а срокът на съхранение на данните на кандидатите ще остане 10 години.  Базата данни ще съдържа данни за лица, свалени на брега след операции по търсене и спасяване, лица, задържани след незаконно преминаване на външната граница, лица, за които е установено, че пребивават незаконно на територията на държава членка, презаселени лица и лица, на които е предоставена временна закрила. 

Относно повишените гаранции за сигурност:  

• Системата вече ще включва и данни от деца на 6-годишна възраст, което ще даде възможност на органите да идентифицират децата, в случай че бъдат отделени от семействата им, и да защитават уязвимите да не станат жертва на на трафик и експлоатация на хора. 
• Със системата ще бъде създадена и възможност за обозначаване на влизащо в ЕС лице, което представлява заплаха за вътрешната сигурност, при спазване на строги защитни мерки за защита на данните.

Новите правила ще спомогнат за по-лесно установяване на самоличността на лицата, за проследяване на двойни молби и ще увеличат способността на държавите членки да предотвратяват вторични движения (незаконни вторични движения на кандидати за международна закрила от държавата членка на пристигане към друга държава членка) и да прилагат подходящи процедурни правила, когато се установят предизвикателства за сигурността.  

Лицата, нуждаещи се от закрила, ще се ползват от по-бързи процедури за предоставяне на убежище и презаселване. Освен това уязвимите категории, включително непридружените ненавършили пълнолетие лица, ще извлекат ползи от установяването на самоличността, тъй като по този начин ще бъде намален рискът да станат жертви на експлоатация или трафик на хора. 

С регламента се запълват пропуски в съществуващата рамка, като се гарантира следното: 

• единни проверки на здравословното състояние, проверки на самоличността и проверки за сигурност на мигранти, които преминават незаконно външните граници на ЕС;
• скринингът ще трябва да бъде приключен в определен срок: 7 дни за проверка на външните граници и 3 дни за проверка на лица, задържани на територията;   
• бързо насочване към правилните процедури (процедура на границата за предоставяне на убежище, редовни процедури за предоставяне на убежище или процедури на границата за връщане); 
• независимо наблюдение на спазването на основните права по време на скрининга и процедурите на границата.

Новите правила ще играят ключова роля за: 

• гарантиране на сигурността на външните граници и подобряване на управлението на незаконно пристигащите лица на равнище ЕС; 
• хармонизирано задължение за всички държави членки да идентифицират и да извършват скрининг на незаконните мигранти, като по този начин се заменят различаващите се понастоящем национални практики; 
• гарантиране, че държавите членки на първо влизане извършват необходимите проверки; 
• укрепване на сигурността в Шенгенското пространство чрез гарантиране, че незаконните мигранти и лицата, търсещи убежище, които представляват заплаха за вътрешната сигурност на ЕС, ще бъдат идентифицирани; 
• управление на рисковете за общественото здраве чрез задълбочени проверки.

Незаконните мигранти и лицата, търсещи убежище, ще имат следните ползи от Регламента за скрининга: 

• със задължителните проверки на здравословното състояние и на уязвимостта ще се гарантира, че навреме се идентифицират лицата, нуждаещи сеот незабавна грижа, както и ненавършилите пълнолетие лица и уязвимите лица; че те ще се възползват от правилата, които ги защитават, възможно най-бързо; и че получават необходимата подкрепа; 
• скринингът ще допринесе за по-бързи и по-ефективни процеси; 
• нов независим механизъм за наблюдение, чрез който ще се повиши прозрачността и отчетността по време на скрининга и процедурата на границата, като същевременно се насърчава зачитането на основните права.   

С Регламента относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, ще бъдат засилени и хармонизирани критериите за предоставяне на международна закрила, както и правата, свързани с нея, чрез: 

Насърчаване на по-голямо вътрешно сближаване на практиките и решенията за предоставяне на убежище чрез: 

• изискване държавите членки да преценят дали има алтернатива за вътрешна закрила (сигурна част в държавата на произход) и да не предоставят статут на бежанец в такъв случай; 
• изискване към държавите членки да отнемат статута на международна закрила, когато лицето представлява опасност за обществото или за сигурността; 
• изискване към държавите членки при извършването на оценка и преглед на молбите да вземат предвид актуалните насоки на Агенцията на ЕС в областта на убежището относно държавите на произход. 

Изясняване на правата и задълженията на лицата, на които е предоставена закрила, чрез: 

• предоставяне на хармонизирана информация на лицата, на които е предоставена закрила;
• изискване за издаване в рамките на 90 дни на разрешения за пребиваване в хармонизиран формат;   
• предоставяне на възможност на държавите членки да обвържат достъпа до социално подпомагане с ефективното участие на лицето, на което е предоставена закрила, в мерките за интеграция; 
• укрепване на правата на непридружените ненавършили пълнолетие лица по отношение на предоставянето на информация по подходящ за децата начин и по отношение на изискванията към настойниците; 
• разясняване, че националният статут на хуманитарна закрила е разрешен, при условие че се предоставя само на лица, които не попадат в обхвата на Регламента относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище. 

С новите правила се постига следното: 

• обезкуражаване на вторичните движения на лицата, на които е предоставена закрила; 
• гарантиране, че кандидатите за международна закрила мотивират молбите си с всички съответни елементи;  
• увеличаване на вътрешното сближаване на процентите на приемане в държавите членки и по-нататъшно хармонизиране на критериите за предоставяне на международна закрила;
• осигуряване на стимули за интеграция. 

На лицата, ползващи се с международна закрила, ще бъде предоставено следното: 

• ясен набор от минимална информация, която трябва да бъде предоставена по образец, съдържащ се в приложение към регламента; 
• по-бърз достъп до разрешения за пребиваване и непрекъснатост между подновяванията;
• засилени права за непридружените ненавършили пълнолетие лица; 
• изяснен набор от права и задължения по отношение на заетостта, социалната сигурност, медицинските грижи, образованието, интеграцията и др.

• С подобрената директива допълнително се хармонизират стандартите за помощ в ЕС и се определят задължения за държавите членки да гарантират тези стандарти. Държавите членки ще бъдат също така задължени да разработят план за действие в извънредни ситуации в случай на непропорционален брой пристигания. 
• С директивата се укрепват защитните мерки и гаранциите за лицата със специални потребности за приемане, включително децата. В допълнение към по-голямата подкрепа за интеграция на лицата, търсещи убежище, се въвежда гъвкавост и ефективност в управлението на системите за приемане.  
• За да се предотвратят вторични движения, държавите членки няма да може да предоставят материални условия на приемане, когато кандидатът бъде открит в държава членка, различна от отговорната.  

 Хармонизиране на стандартите 

• С новите правила ще се осигурят адекватни стандарти в целия ЕС, като държавите членки ще бъдат задължени да вземат предвид показателите и насоките относно приемането на Агенцията на ЕС в областта на убежището, да осигурят достатъчен капацитет и да създадат планове за действие в извънредни ситуации.  

 Засилени защитни мерки и гаранции за кандидатите за убежище 

• Оценката на специалните потребности за приемане трябва да бъде завършена в рамките на 30 дни (за разлика от посочения в съществуващия текст разумен срок) и жертвите на изтезания и насилие трябва да получат достъп до грижи възможно най-бързо.  
• Не следва да се използва задържане, ако излага на риск физическото и психичното здраве на кандидатите. Децата по правило не следва да бъдат задържани и ще се ползват от повишена закрила, включително по-бърз достъп до образование и определени представители за непридружени ненавършили пълнолетие лица.  

 По-голяма гъвкавост и процеси на интеграция  

• При новите правила държавите членки ще имат възможност да разпределят лицата, търсещи убежище, към определени места за настаняване и географски райони по по-гъвкав начин, както и да ограничават свободата на движение. Лицата, търсещи убежище, ще получат достъп до пазара на труда не по-късно от шест месеца след регистрирането на молбата им и държавите членки се насърчават да предоставят достъп на по-ранен етап, по-специално на кандидатите, чиито молби е вероятно да са добре обосновани. Държавите членки ще трябва да осигурят достъп до курсове за езиково обучение, гражданско образование или професионално обучение. 

Държавите членки ще се ползват от по-голяма гъвкавост и повече възможности за организирането на своите системи за приемане по адекватен и ефективен начин, за да бъдат по-добре подготвени, когато системите за предоставяне на убежище бъдат подложени на натиск. 

Лицата, търсещи убежище, включително ненавършилите пълнолетие лица, ще се ползват от адекватен жизнен стандарт в държавите членки, както и ускорени и засилени защитни мерки и гаранции и достъп до работа и образование. 

• С новите правила се създават колективен и хармонизиран подход за презаселване и хуманитарно приемане с общи процедури. По този начин ЕС ще може да изразява единна позиция и ще се спомогне за увеличаването на приноса на Съюза за презаселване на международно равнище.  

 Обща политика и общи процедури 

• С новото законодателство се въвежда единна процедура за презаселване и операции по хуманитарно приемане, като се намаляват настоящите различия между националните практики и се подобрява ефективността. 
• В него се предвижда изготвянето на 2-годишен план на Съюза, приет от Съвета въз основа на предложение на Комисията, и информиране на Европейския парламент по време на процеса. В плана на Съюза ще бъде определен общият брой на лицата, нуждаещи се от закрила, които трябва да бъдат приети в ЕС, и ще бъдат включени указания за приноса на всяка държава членка, както и за определяне на географските приоритети на Съюза по отношение на държавите извън ЕС, от които трябва да се извърши приемане. 

 Засилени партньорства с държави извън ЕС 

• Рамката на Съюза ще допринесе за укрепване на партньорствата на ЕС с държави извън ЕС, включително като се показва глобална солидарност към държавите, които приемат големи групи бежанци. 
• С регламента ще се повиши приносът на Съюза към инициативите за международно презаселване и хуманитарно приемане чрез взаимодействие с ангажиментите на други държави.  

• С рамката на Съюза се установява ясна рамка за презаселване и хуманитарно приемане в държавите членки, като се въвеждат общи процедури и се осигурява повече предвидимост и ефективност при разглеждането на случаи на място.  
• Доброволните усилия на държавите членки ще бъдат подкрепени от подходящо финансиране от бюджета на ЕС.  
• Държавите членки ще могат да приемат бежанци по схема за презаселване и хуманитарно приемане и извън плана на Съюза.

• Рамката на Съюза спомага за увеличаване на наличните сигурни и законни пътища към ЕС за най-уязвимите бежанци.  
• По отношение на приемането в съответствие с плана на Съюза в рамката са определени ясни и хармонизирани процедури, включително срокове и предоставяне на информация, за да се повиши прозрачността и да се подобри ефективността на процеса.